Любов ела на брега на морето

Изливам водопада на косите си
в синевата на вълните...
Сливам се с тях и ставам прилив.





Любов ела на брега на морето.
В мълчанието на лунната пътека ме повикай.
Влез като прохлада на водите
и аз ще бъда с теб.
В безкрая на морската шир,
ще бъда кротък плисък на вилните.
Мълчалива клетва ще съм -
за вярност.

Любов ела на брега на морето.
С цветове от детската мечта,
родени под дъгата,
ще престъпя в твоя храм.
Ела на брега
и аз ще накича нозете ти
с детски смях.

Любов ела на брега на морето.
При извора ела.
С крилете на вятъра,
ще престъпя чиста.
(Като утринна роса)
и ще прилея в очите ти.
Ще заплувам навътре, навътре,
към новородена свобода.

Любов ела на брега на морето.
В покоя и грохота на вълните
- те очаквам.
И в сълзите те търся!
В извора на водите!
И вървя по стъпките на брега.

Любов ела на брега на морето.
Докосни с ръка неспокойната ми гръд
и остани
- изричайки името ми.
Босонога в теб ме пусни
и усети един океан,
който в очите ми дреме.

Любов ела на брега на морето.
И разбуди синият прибой.
Ела и остани...в дълбините Любов.