Когато си тръгнеш - зимно

„а погледът мой и цялото време до тебе ще спрат, преди да влезе зимата „


когато си тръгнеш някой ден
може би ще порасна
или ще стана малка строфа
в някой дълго изстрадан стих
но ще съм трепет
в клепките на зимата
и ще те виждам дъх в дъха ми
снежинка в синята ти свобода
не ще съм никога бездомна

- животът ми в теб измълчан
ще прохожда в очите на вярата
където в душевният храм
ти чирак ме създаде
и изучи в мен мярата
как любов да градя

когато си тръгнеш някой ден
може би аз към теб ще вървя
в грешките пораснала
и в прошките на дланите ти малка
впрегнала дните на лятото
сълза ще съм в душевният ти храм
„миг спрял или ритъм в стакато”
звезда открила дом мечтан
това ще съм аз
и нито крачка повече
защото ти такава ме създаде
зимна тъга „преди да влезе зимата”
неримувана строфа в стиха на съня
и такава ме изпя
секунда във времето

премълчана стъпка в мъжка сълза