пощальонът винаги е усмихнат

оглушели стъпки
в тишината - теб
писмо след писмо
като отшелник
препращам в нищото
и галопират залези
към изгреви
(кърваво червено безсъние)
и подреждат се в кошчето
до мен
смачкани мисли
.......................
- тук вали
всеки ден
като в тропиците
топлината е невъзможност
от измокрени
до кости
грижливо подреждани
сухи
съчки
премръзнаха
и онези теменужки
които звъняха като камбанки
в разлялото се – да
над полето
помниш ли
.........................

оглушели стъпки
в тишината – теб
плитка по плитка
вятър в косите си връзвам
(досадник в бащината вратня)
където нежността
единствено нощта запази

а сега е часът на пощальона
той винаги е усмихнат
когато минава забързан покрай мен
- нямам поща