някъде към полунощ...

Луната като нощна пеперуда,
кацна на прозореца ми заскрежен.
А той въздъхна и покани
в стаята ми дребните звезди.
Потрепна въздухът
от флейтата на вятъра свенлив.
И топли сенки от камината,
понесоха се във виенски валс.
По миглите ми с кадифена нишка,
зарисува тихичко съня...
Усмивката ми се разтвори
(като нежна бяла пролет).
Моливът,
кротичко в дланта ми вече спеше.
Изписал и последният фрагмент,
от посребрените мечти за теб.

Във тази тиха зимна нощ.
Превърнала се в бал за твоя сън.
Където с поглед те прегърнах
и отново отлетях...
Да не разсъня,
стрелките на часовника във полунощ.