червена есен
(като пътник
приседнал в бащината къща
пред пътя прашен)
в дланта ми
тихо кацна
и безцветна... синева
ехо...
пълно с конски тропот
в две зеници свобода
се разплиска в недостатъчност
ти
политаш
подобно лист отронен
за последен танц
...красив
в очите ти догонват се вълни
наметнати с прозрачност от крила
и чувам
как аз не съм във този танц
и правя се на тъжна...
неизречена до край... сълза
но виждам
как косите рошиш
на онази лятна лунна нощ
и в ирисите ти прочитам
че съм прашец
от звездната достатъчност...
събота, 31 януари 2009 г.
самота от звздна достатъчност...
Публикувано от aire в 2:56
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
...и си вълшебна!
:)ти си вълшебството!
...и си красива...
:)...и за теб прекрасна М!
Публикуване на коментар